Най-красивото и точно описание на изживяването при разширено състояние на съзнанието! Най-красивото и точно описание на изживяването при разширено състояние на съзнанието!

No automatic alt text available.

Тялото ми се закова неподвижно. Душата и умът изведнъж изгубиха физическите си граници и бликнаха навън като пронизителна течна светлина от всяка моя пора. Плътта ми сякаш беше мъртва, но въпреки това аз интензивно осъзнавах, че никога преди не съм бил истински жив.Чувството ми за идентичност вече не беше тясно ограничено в тялото, а обхващаше околните атоми. Хората по далечните улици сякаш нежно се движеха по собствената ми отдалечена периферия. Корените на растенията и дърветата се виждаха през матовата прозрачност на почвата; аз различавах вътрешното движение на техния сок. Цялата околност лежеше открита пред мен.Обикновеното ми фронтално виждане се смени с обширен сферичен поглед, възприемащ всичко едновременно. Всички предмети, намиращи се в обхвата на панорамния ми поглед трептяха и вибрираха като на бърз филм. Моето тяло, тялото на Учителя, дворът, мебелите и подът, дърветата и слънчевата светлина от време на време силно се разбъркваха, докато не се слееха в едно фосфоресциращо море; както захарните кристали, които се разтварят в чаша вода, след като се раздрусат.Обединяващата светлина се сменяше с материализация на форми; метаморфоза, разкриваща закона за причина и следствие в Творението. Океан от щастие нахлу по спокойните безкрайни брегове на душата ми. Духът на Бога, осъзнах аз, е неизчерпаемо Блаженство, тялото Му – неизброими свитъци светлина. Разрастващото се величаво сияние в мен започна да обхваща градове, континенти, земята, слънчевата и звездните системи, разредените мъглявини и носещите се вселени. Целият космос, нежно фосфоресциращ като град, гледан отдалеч през нощта, блещукаше в безбрежността на моето същество.Рязко очертаните контури на земното кълбо леко бледнееха по най-отдалечените краища, където можех да видя меко, никога не намаляващо сияние. То бе неописуемо фино; планетарните картини бяха образувани от по-гъста светлина... Осъзнах центъра на висините като точка на интуитивно възприятие в сърцето си. Лъчезарно сияние извираше от моето ядро до всяка част от вселенската структура... Чувах съзидаващият глас на Бога, звучащ като Аум* вибрация на Космическия Двигател..."*В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото (Йоан 1:1)